ерминът алтернативна медицина включва всички методи за профилактика и подобряване на здравето, които не са част от масово разпространената в болниците и поликлиниките официална медицина. За алтернативни лечебни практики се приемат тези, чието действие не е доказано с клинични изпитания. Това не означава обаче, че алтернативната медицина е лишена от научна основа, просто средствата, с който борави и постигнатите резултати нерядко трудно се поддават на количествена оценка и статистически анализ. Не без значение е и фактът, че научните изследвания се финансират и провеждат съобразно икономическия ефект, до който водят техните изводи. По тази причина на леснодосъпните природни методи за лечение в развития свят не се обръща нужното внимание, за сметка на скъпите достижения на модерната медицина.

Погрешно е алтернативната медицина да се определя като нетрадиционна. Точно тя е медицината, практикувана от векове и дори хилядолетия от нашите предци. Те не по зле от нас са познавали лечебните ефекти на отделните билки, както и енергийните меридиани, стоящи в основата на акупунктурата от Изтока. Развивали са мъдро и последователно философията на Йога и Аюрведа, провеждали са различни видове лечебен масаж и са използвали умело даровете от природата, за да подобрят здравето си. Въпреки това, в резултат на натрупваните знания и опит в множество научни дисциплини, в последните близо 300 години възниква и постепенно в определени части на света се налага западната, или официална медицина. Тя борави с ваксини, изкуствено синтезирани лекарства, оперативни интервенции и за повечето хора днес се оказва първата спирка, когато усетят, че нещо със здравето им не е наред. Тази общоприета, практикуваща се повсеместно медицина притежава неоспорим успех в третирането на спешните състояния. Съвременните оперативни техники непрекъснато се усъвършенстват, позволявайки да се лекуват болести, които доскоро подлежаха единствено на наблюдение и поддържане.

За голямо съжаление обаче в сферата на хроничните заболявания, успехите на лекарствено-оперативната медицина далеч не са така блестящи. Модерният свят е изпълнен масово със затлъстели, носещи т. нар. социално значими заболявания хора. Захарният диабет, хипертонията, съдовите заболявания, алергиите, автоимунните и дегенеративни болести, ракът днес са толкова чести, че едва ли бихме приели тези модерно живеещи хора за по-здрави от ония преди 100 години. Много повече са и вредните въздействия от страна фактори като дистрес, обездвижване, замърсяване на тялото с токсини, постъпващи чрез храната водата, въздуха, електромагнитни излъчвания и радиация, изкуствени вредни субстанции като пестициди, хормони, антибиотици, генномодифицирани храни и микроорганизми. Не на последно място са нездравите морално-етични и духовни ценности, които предизвикват хаос на емоционално равнище, както и прибягването до вредни навици като тютюнопушене, алкохол и наркотици още в съвсем млада възраст. Всичко това доказва, че средата в която живеем за кратко време се е видоизменила до неузнаваемост, нямайки нищо общо с това, което природата е предвидила и съградила като място за обитание и стил на живот.

Днес само около 20% от пациентите, посещаващи лекарските кабинети страдат от остри, или спешни състояния. Останалите 80% носят в себе си хронични заболявания, за които научната медицина в повечето случаи предлага лекарство, потискащо оплакванията, но не водещо до реално излекуване на болестта. Много често ефектът се оказва обратен – потушавайки оплакванията, които всъщност са сигнали на внимание от страна на организма, допринасяме за замъгляване протичането и задълбочаване хода на хроничното заболяване. Нерядко медикаментите вместо очакваното подобрение отключват странични ефекти, по-неприятни и опасни дори от самата болест. И става така, че когато се започне прием на лекарство, проблемите вече стават два и се налага да лекуваме пациента и от болестта, и от действията на самия медикамент.

Конвенционалната медицина, такава каквато я познаваме и използваме днес, съществува не много отдавна. Тя води началото си от 18-19 век и окончателно се формира в началото на 20 век. Тласък в развитието ѝ дава бурния напредък във фармацията и хирургията и появата на редица нови научни течения. Бързото увеличаване обема от знания в различните области на медицината води до разделянето ѝ на множество тесни специалности. Сътрудничеството между отделните специалисти за съжаление понякога е вяло и непродуктивно. Това предизвиква объркване у пациентите и загуба на доверие в модерната медицина. Факт е че нерядко самите лекари прибягват до алтернативни методи при решаването на собствените си здравословни проблеми.

Освен че понякога не отчита причините за появата на здравословния проблем, модерната медицина обикновено разглежда тялото като елементарна съвкупност от органи и системи. По тази причина някои наричат научната медицина алопатична. За всяка област в организма има специалист, който лекувайки често пренася проблема в зоната на своя колега. Той пък от своя страна изписва други лекарства и т. н.

Сложната номенклатура от заболявания, с която борави научната медицина често затруднява разбирането на патологичните механизми и налага необходимостта от множество изследвания. Диагнозата се гради върху група от симптоми и резултати от изследвания с по-малка или по-голяма значимост. След нейното поставяне идва лечението, което също е шаблонно. Този подход не дава възможност за пълно излекуване на болестта, тъй като в условията на голям поток от болни, предписанията няма как да се индивидуализират.

Освен това отсъствието на ясна теория за взаимовръзката между патологичните състояния и промените в душевното и психоемоционалното състояние на човека, както и относно процесите в организма, протичащи на вълново и квантово ниво, води до злоупотреба с безбройния арсенал от химически вещества, наречени фармацевтични средства. Въпреки безспорните заслуги на фармакологията в преодоляването на редица болести, лекарствата колкото и да са пречистени, си остават изкуствени, чужди за организма продукти, на които той реагира по един труднопредвидим начин. А дори и днес за съжаление много заболявания остават нелечими с методите и средствата на научната медицина. Медикаментите, които се предписват единствено отключват странични действия, от които болните страдат понякога повече, отколкото от самата болест.

Конвенционалната медицина е непостоянна в своите схващания и методология. Теориите ѝ често се ревизират като определени становища се отхвърлят, за да бъдат после отново реабилитирани, и всичко това – в рамките само на едно поколение лекари.

Друг голям недостатък на съвременната медицинска система е, че методите за диагностика и лечение са сложни, скъпи и трудоемки и в пълния си обем се оказват достъпни само за развитите нации. За голямо съжаление въпреки по-голямата средна продължителност на живота, в развития свят се оформи нация от хронично болни хора, зависими изцяло от фармацевтичните продукти.

Алтернативната медицина датира от хилядолетия и е заложена в културното и духовно наследство на различните нации по света. Повечето от знанията относно постигането и поддържането на здравето са предавани от поколение на поколение и така са съхранени непроменени чак до наши дни. Голяма част от тях в последните десетилетия получиха научно потвърждение в светлината на съвременните научни знания.

Важна отличителна черта на алтернативната медицина е, че тя изхожда от цялостния поглед върху човека. Болестта според нея може да се разбере единствено в контекста на взаимодействието между духовното, умствено и емоционално начала и тяхното физическо проявление – човешкото тяло. Затова днес все по-често тази медицина се нарича холистичнa (от гр. όλος, англ. whole).

Всяка една подсистема на алтернативната медицина си има своя философия, но общото между всички е, че практиките са достъпни, лесно осъществими, и евтини за реализация. При условие, че се провеждат от квалифициран специалист, те не водят до усложнения и странични ефекти.

Не е трудно болният човек да бъде убеден, че е по-добре да прибегне до алтернативно лечение, отколкото да пие скъпо лекарство, или да се подложи на опасна операция. Вярата в положителния резултат обаче, дава мощен импулс по пътя към окончателното излекуване.

Огромно предимство на алтернативната медицина е, че тя насочва вниманието към рискови състояния и процеси, предхождащи изявата на заболяванията. Промените в пулса, както и тези по ириса на окото, кожата и лигавиците нерядко свидетелстват за натрупване на токсини, нарушение в работата на някой орган и дори за вродена слабост на определена зона в тялото. Тези заключения могат да станат основа за бъдеща профилактика и наблюдение.

Алтернативната медицина обръща изключително внимание на профилактиката, изхождайки от максимата „Грам профилактика е повече от килограм лечение“. Много от практиките ѝ включват диетичен режим, физически упражнения, психотерапия и др. Така пациентът активно и съзнателно допринася за поддържането на тялото си здраво, активно и работоспособно.

Много специалисти смятат, че ефективността на методите на алтернативната медицина трудно може да бъде измерена количествено, тъй като лечението при всеки болен е уникално. Това затруднява или препятства възможността за статистически анализ, водещ до съответните изводи и оценки. Въпреки това алтернативната медицина притежава едно огромно преимущество – болестта се разглежда не като поражение на отделен орган, а изхождайки от нарушения баланс и единството на организма като цяло. Най-важното достижение на тази медицина е признаването на слабоизучените квантово-вълнови механизми, чрез които си взаимодействат отделните клетки и тъкани от една страна и тялото с обкръжаващата го среда от друга.