logo

Онлайн

В момента има 50  гости и няма потребители и в сайта

orn1u

Д-Р КР. МИЛЕВ - ХОЛИСТИЧЕН ТЕРАПЕВТ

/специалист по алтернативна и конвенционална медицина/

orn1d

Мъдър е не онзи, който знае всичко, а който знае необходимото.
Есхил

Portrait of Hippocrateseлините притежавали качеството жадно да черпят мъдрост от други култури. Те старателно събирали, усвоявали, развивали знания от всички краища на света и ги приспособявали към условията и изискванията на живота. Именно чрез тях достиженията на древноегипетските лекари проникнали в медицината на съвремието. Приемниците съхранили опита и натрупаната мъдрост на своите учители, векове по-късно споделили своите знания на света.

В Древна Гърция, достигнала високо икономическо развитие в средата на 1-то хилядолетие пр. Хр., практическата потребност довела до усилия в посока научно обяснение на природните явления. Така настъпила епохата на бързо развиващата се древногръцка философия, характеризираща се с опитите медицинските знания, с които разполагали елините дабъдат обединени в една обща система. Тази задача била осъществена ок. 4 век пр. Хр и се свързва с името на Хипократ, въпреки че основата била положена от неговите предшественици.

Емпедокъл, по-възрастен с 30 години от Хипократ, бил един от първите лекари в Елада, макар че със своите оригинални философски възгледи той оставил следи по-скоро в историята на философията, отколкото в медицината. Емпедокъл заимствал от древните египтяни учението за четирите първоелемента като ги нарекъл Стихии. Те се превърнали в опорни компоненти на ранногръцката физика, представлявайки според него „корена на всички неща“ в природата. Сами по себе си първоелементите били приемани за неизменни субстанции, обуславящи цялата динамика във Вселената.

Hippocrates examining urineПо-късно Платон направил анализ на човешкия организъм, разглеждайки го като огледално в структурно и динамично отношение отражение на Макрокосмоса. В своите съчинения Платон изложил подробни данни за анатомията и физиологията на човека, изхождайки от концепцията за първоелементите като движещи начала както в Космоса, така и за човешкото тяло.

Теорията за Стихиите била доразвита от Аристотел, ученик и последовател на Платон. Той вече не смятал стихиите за вечни и неизменни. Според него те били нещо като първовещества, способни да се превръщат от едно в друго. Аристотел считал, че взаимодействието между първоелементите определя процесите в човешкия организъм и живота като цяло.

Доста след Хипократ идеята за първоелементите практически без изменения залегнала в основата на „теорията за хуморалната патология“, която силно повлияла цялата средновековна медицина и просъществувала чак до края 18 век. Теорията за Стихиите пък от своя страна била фундамент на научната физика до края на 17 век.

Според учението на Хипократ, човешкото тяло е образувано от смесването на четирите кардинални „влаги“: „кръв“, „слуз“, „жълта жлъчка“ и „черна жлъчка“, които точно съответстват на основните първоелементи в природата – Въздух, Вода, Огън и Земя. Той разглежда здравето и болестта изцяло зависими от комбинацията и взаимодействието на циркулиращите в човешкия организъм „сокове“, всеки от които притежавал специфични свойства. Идентични представи, касаещи характеристиките на изграждащите тялото „флуиди-енергии“ са всъщност основа и на индо-тибетската и китайска медицински системи.

Подходящото комбиниране на отделните флуиди осигурявало на организма здраве, а неподходящото водело до заболяване. Работата на терапевта се състояла в това да наблюдава и оценява състоянието, търсейки начини за лечение посредством балансиране. Greek physician and patientСмятало се че, всеки организъм изначално разполага с естествена сила, регулираща при нормални условия многобройните жизнени процеси. Задачата на лекаря била не толкова да лекува заболяването, колкото активно да помага на тялото в борбата с болестотворното начало. Тази помощ можело да бъде оказана само ако внимателно се изучи протичането на болестта и действието на отделните лечебни средства върху различните „сокове“ на организма.

По времето на Хипократ повечето интелигентни хора от неговия кръг, за да повишат образованието си и разширят своя кръгозор, заминавали на дълго обучение в Египет, Персия, дори в Индия и Китай. Има достоверни сведения, че именно от тези източници попълвали своите знанията Херодот, Сократ, Демокрит и много други учени и философи в Елада. Освен това тогава съществували обширни културни връзки, обмен на ръкописи и разкази на опитни пътешественици за видяното и изучено в тези далечни страни.

Тези факти обясняват сходството на медицината в Древна Индия и Китай с физиологическите теории на Хипократ, доразвити по-късно в ученията на Гален и Парацелз. Оказва се, че в различните региони на Древния свят лекарите разсъждавали в едно и също направление, от което обаче медицината в последствие се отказва и приема друг начин на лекарско мислене.

Заслужава внимание и фактът, че схващанията на лечителите-философи от миналото почти не се променили в продължение на векове, напълно задоволявайки потребностите на тяхната диагностична и лечебна практика.

orn2

iphm

Търсене

Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Вижте подробности.