logo

Онлайн

В момента има 42  гости и няма потребители и в сайта

orn1u

Д-Р КР. МИЛЕВ - ХОЛИСТИЧЕН ТЕРАПЕВТ

/специалист по алтернативна и конвенционална медицина/

orn1d

Желанието да се приемат лекарства е може би най-голямата особеност, която отличава човека от животните.
Уилям Ослър

Portrait of Hippocrateseлините притежавали качеството жадно да черпят мъдрост от други култури. Те старателно събирали, усвоявали, развивали знания от всички краища на света и ги приспособявали към условията и изискванията на живота. Именно чрез тях достиженията на древноегипетските лекари проникнали в медицината на съвремието. Приемниците съхранили опита и натрупаната мъдрост на своите учители, векове по-късно споделили своите знания на света.

В Древна Гърция, достигнала високо икономическо развитие в средата на 1-то хилядолетие пр. Хр., практическата потребност довела до усилия в посока научно обяснение на природните явления. Така настъпила епохата на бързо развиващата се древногръцка философия, характеризираща се с опитите медицинските знания, с които разполагали елините дабъдат обединени в една обща система. Тази задача била осъществена ок. 4 век пр. Хр и се свързва с името на Хипократ, въпреки че основата била положена от неговите предшественици.

Емпедокъл, по-възрастен с 30 години от Хипократ, бил един от първите лекари в Елада, макар че със своите оригинални философски възгледи той оставил следи по-скоро в историята на философията, отколкото в медицината. Емпедокъл заимствал от древните египтяни учението за четирите първоелемента като ги нарекъл Стихии. Те се превърнали в опорни компоненти на ранногръцката физика, представлявайки според него „корена на всички неща“ в природата. Сами по себе си първоелементите били приемани за неизменни субстанции, обуславящи цялата динамика във Вселената.

Hippocrates examining urineПо-късно Платон направил анализ на човешкия организъм, разглеждайки го като огледално в структурно и динамично отношение отражение на Макрокосмоса. В своите съчинения Платон изложил подробни данни за анатомията и физиологията на човека, изхождайки от концепцията за първоелементите като движещи начала както в Космоса, така и за човешкото тяло.

Теорията за Стихиите била доразвита от Аристотел, ученик и последовател на Платон. Той вече не смятал стихиите за вечни и неизменни. Според него те били нещо като първовещества, способни да се превръщат от едно в друго. Аристотел считал, че взаимодействието между първоелементите определя процесите в човешкия организъм и живота като цяло.

Доста след Хипократ идеята за първоелементите практически без изменения залегнала в основата на „теорията за хуморалната патология“, която силно повлияла цялата средновековна медицина и просъществувала чак до края 18 век. Теорията за Стихиите пък от своя страна била фундамент на научната физика до края на 17 век.

Според учението на Хипократ, човешкото тяло е образувано от смесването на четирите кардинални „влаги“: „кръв“, „слуз“, „жълта жлъчка“ и „черна жлъчка“, които точно съответстват на основните първоелементи в природата – Въздух, Вода, Огън и Земя. Той разглежда здравето и болестта изцяло зависими от комбинацията и взаимодействието на циркулиращите в човешкия организъм „сокове“, всеки от които притежавал специфични свойства. Идентични представи, касаещи характеристиките на изграждащите тялото „флуиди-енергии“ са всъщност основа и на индо-тибетската и китайска медицински системи.

Подходящото комбиниране на отделните флуиди осигурявало на организма здраве, а неподходящото водело до заболяване. Работата на терапевта се състояла в това да наблюдава и оценява състоянието, търсейки начини за лечение посредством балансиране. Greek physician and patientСмятало се че, всеки организъм изначално разполага с естествена сила, регулираща при нормални условия многобройните жизнени процеси. Задачата на лекаря била не толкова да лекува заболяването, колкото активно да помага на тялото в борбата с болестотворното начало. Тази помощ можело да бъде оказана само ако внимателно се изучи протичането на болестта и действието на отделните лечебни средства върху различните „сокове“ на организма.

По времето на Хипократ повечето интелигентни хора от неговия кръг, за да повишат образованието си и разширят своя кръгозор, заминавали на дълго обучение в Египет, Персия, дори в Индия и Китай. Има достоверни сведения, че именно от тези източници попълвали своите знанията Херодот, Сократ, Демокрит и много други учени и философи в Елада. Освен това тогава съществували обширни културни връзки, обмен на ръкописи и разкази на опитни пътешественици за видяното и изучено в тези далечни страни.

Тези факти обясняват сходството на медицината в Древна Индия и Китай с физиологическите теории на Хипократ, доразвити по-късно в ученията на Гален и Парацелз. Оказва се, че в различните региони на Древния свят лекарите разсъждавали в едно и също направление, от което обаче медицината в последствие се отказва и приема друг начин на лекарско мислене.

Заслужава внимание и фактът, че схващанията на лечителите-философи от миналото почти не се променили в продължение на векове, напълно задоволявайки потребностите на тяхната диагностична и лечебна практика.

orn2

iphm

Търсене

Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Вижте подробности.