орените на традиционните китайски лечебни системи водят началото си дълбоко в древността. Докато Европа тънела в първобитно варварство, Китайската империя вече е имала напълно развита култура.

Китайската традиционна медицина представлява цялостно и най-важното живо и до днес наследство от миналото. За разлика от останалите лечебни системи, китайската разполага с огромно количество специализирана литература и се е съхранила под формата на традиция, предаваща се от учител на ученик.

Според оценките на специалистите, китайската традиционна медицина разполага с повече от 20 хиляди ръкописни труда, натрупани в продължение на няколко хилядолетия. Един от най-известните „Хуанди Ней-цзин“ (Трактат за вътрешното на Жълтия Император) е написан повече от 2000 години пр. Хр. и се състои от 18 огромни тома. Дълги векове той служи като основно ръководство по всички практически и теоретични медицински въпроси.

В древен Китай са правени открития, изпреварили с векове и хилядолетия тези на европейските лекари. Тогавашните китайци, задълбочено наблюдавайки и изучавайки целебните сили на природата, придобивали знания за лечебното действие на много минерали, органи на животни и насекоми, а относно билките била натрупана огромна даже за съвременните мащаби информация.

Китайските лечители от древността, познавайки взаимозависимостта между всички природни явления, считали че човекът е своего рода микрокосмос, подложен на влиянието на силите, господстващи в природата.

С цел изграждането на единна теоретична система, китайските медици създали учението за борбата и единството на женското и мъжкото начало във Вселената и за всепроникващата жизнена енергия „Чи“ - източник на всяко едно природно колебание, или промяна в организма на живите същества. Развивайки идеята за тази изначална енергия, те описали петте първоелемента, стоящи в основата на предметите и явленията.

Отличителна черта на китайската традиционна медицина е, че тя разглежда всички физиологични и патологични процеси в организма на човека в тясна и последователна връзка с промените в обкръжаващата го среда. На тялото те гледали не като на затворена и отделена от околния свят структура, а като на свръхсложна система, всеки отделен елемент от която е функционално свързан с останалите в специфична взаимозависимост по строго определени закони.

Болестта в Древен Китай възприемали като естествен процес, развиващ се в резултат на отклонение от природно заложените взаимоотношения както в самия организъм, така и между него и жизнената му среда. Те считали, че при всяко заболяване в патологичния процес неизбежно се въвлича цялото тяло, тъй като при промени във функциите на един орган закономерно настъпват нарушения и в останалите органи и системи.

Като цяло теоретичните основи на традиционната китайска медицина са доста своеобразни и коренно се отличават от приетите от съвременната научна медицина, което се отнася и за използваните от тази система лечебни методи и прийоми.

Китайските народните лечители, преди да започнат да практикуват самостоятелно, преминавали дълъг период на обучение – 15 и повече години. Техни учители били по-старите им колеги и древните китайски ръкописи. По този начин се изучава това древно лечебно изкуство и в днешно време, а исторически натрупаният опит продължава да се предава от поколение на поколение, с обучение непосредствено до леглото на болния.

Китайската традиционна медицина като една от най-древните лечебни системи от миналото оказала значително влияние върху формирането на възгледите на други цивилизации от Древния свят, намиращи в се в тесен контакт с тогавашната Китайската Империя.