развиващите се страни от Африка повече от 80% от населението ползва методите на алтернативната медицина. В развития свят най-често алтернативното лечение не се покрива от застрахователните организации и здравноосигурителните фондове като изключение правят само отделни държави (Великобритания, Франция). И там обаче популярността на алтернативните методики непрекъснато нараства. В близо половината американски медицински факултети са включени лекции и практически занятия в областта на алтернативната медицина. Бъдещите лекари изучават акупунктура, билколечение, терапия с медитация, релаксация и самовнушение, мануална терапия и хомеопатия. В Източна Европа развитието на алтернативната медицина не забави хода си дори в периода на Студената война. Достатъчно е да хвърлим поглед върху трудовете на Лидия Ковачева и Петър Димков, както и на множеството изследвания и публикации в държавите от бившия СССР.

По време на Първия Световен конгрес по алтернативна медицина през 1973 г. беше представен списък от 135 различни лечебни метода, чийто брой до ден днешен непрекъснато нараства. През последните години се направиха опити да бъдат класифицирани методите на алтернативната медицина с уточнението, че подобна класификация е до известна степен условна и не обхваща абсолютно всички съществуващи методи.

• Първа група – към нея се отнасят традиционни или превърнали се в такива методи като акупунктура, аюрведа, китайска медицина, хомеопатия, народна медицина, натуропатия. Тук влизат традиционните за различните народи лечебни системи: китайски, тибетски, ведически и др.
• Втора група – методи за биоелектромагнитно въздействие. Включва въздействие върху акупунктурните точки, биоенерготерапия, биорезонансна терапия, лечение с „информациооно-активни“ продукти като „жива вода“, лечение с генератори на особени физични полета, както и безконтактно полево въздействие посредством метали, минерали и растения.
• Трета група – диети, хранителни добавки, фитотерапия и методи на здравословния начин на живот. Тук се причисляват различните видове лечебно гладуване, детоксикацията на организма, вегетарианството, макробиотичното хранене, методите за природосъбразно хранене.
• Четвърта група – методи за управление на тялото и емоциите, в това число начините за въздействие на организма чрез органите на чувствата: управляема обратна връзка, хипноза, техники за визуализация, хипноза, плацебо ефект, рейки, китайска гимнастика и терапия ци-гун, терапия на чакрите, системи за управление на дишането, музико- и смехотерапия, ароматерапия, цветотерапия, психоенергосугестия, цветолечение на Бах, религиозно изцеление.
• Пета група – лечебни методи, с използване на ръцете. Към тази група се отнасят: мануална терапия (хиропрактика, остеопатия), различни видове масажи, рефлексология, зонова терапия, миотерапия и др.
• Шеста група – биологични и фармакологични средства. Тук спадат апитерапия (лечение с пчелни продукти), хирудотерапия (лечение с пиявици), лечение със средства от животински и минерален произход – ензимна, метаболитна, кислородна, антиоксидантна, хелатна терапии, а също и биохимична терапия на Шустлер.

Съществуват и методи, които трудно могат да бъдат отнесени към която и да било от групите – мезотерапия, биоритмология, медицинска астрология, фен-шуй и др.