ще в древността страните от Предна Азия (Югозападна Азия или днешния Близък Изток) били люлка на високо развита култура. Най-голям разцвет и самостоятелност по това време достигнали цивилизациите в Египет, Шумерското царство, Вавилония и Асирия. Оттам медицинските знания се разпространили в страните по източното крайбрежие на Средиземно море и в северните области на Предна Азия. Зародената в тия региони система от медицински знания съществено повлияла на културно свързаните с нея региони на Древна Гърция.

Медицината на зороастрийците била една от най-самобитните медицински системи на Древния Изток. Тя била отражение на богатия емпиричен опит на народа и оригиналните медикофилософски схващания на лечителите в тогавашните храмове, живеещи според написаното в свещените текстове.

Една от най-древните средиземноморски култури – Вавилонската, за разлика от древноегипетската поддържала тесни културни взаимоотношения с далечни страни като Индия и Китай. Медицинските схващания в ония векове, както и цялата култура на Древен Вавилон се явяват пряко продължение на древните шумерски знания. По-нататъшното развитие на вавилонската култура дало началото на медицинските системи на Асирия и Елада.

Едно от основните понятия в древновавилонската медицина е представата за „невидимата светлина“, чието движение в организма ръководи всички жизнени процеси и отговаря за поддържането на телесната температура. Тази светлина постъпва в тялото не само с храната, а и с вдишвания въздух, както и посредством различните усещания. Ясно се вижда аналогията с индийската философска концепция за „Прана“, както и с енергията „Чи“ на китайските мъдреци.

По онова време Вавилон и Асирия разполагали с медицински школи, където древните медици се обучавали, използвайки клинописни учебници и даже медицински енциклопедии. Систематично класифицирайки отделните заболявания, те обръщали голямо внимание на диагностиката, без която лечението било невъзможно.

Лекарите от Предна Азия разбира се не разполагали с медикаменти, но умело използвали психотерапията и въздействието върху органите на възприятието посредством благовония, музика, танцови ритми и др. Това влияело на психоемоционалното и физиологичното състояние на болните, облекчавайки техните страдания.

В един от най-известните свещени текстове – Библията откриваме интересна информация относно проявлението на редица заболявания и мерките, които са предприемали древните евреи, за да се предпазят от тях. Вниманието привлича най-вече книга Левит от Мойсеевото петокнижие, където се описват основните симптоми на проказата и белезите, по които тя да бъде разграничена от по-леките кожни болести. Упоменати са плесените като инфекции, способни да заразяват жилищата и да предизвикват здравословни проблеми, както и начините за очистването им. Законодателят обръща внимание и на венерическите заболявания, проявяващи се с различни течения, а също и на вредата от кръвосмешението. Навсякъде се акцентира върху закона за ритуалната чистота, който почти винаги се прилага като мерки за очистване и изолация на засегнатите. Свещеникът носел отговорност за общото здраве и трябвало следи за външните прояви на определени болести. При появата на такива поставял диагноза, изолирал болните, след което ги оглеждал отново и правел окончателно заключение за състоянието им. Въпреки че няма данни евреите по това време да прилагали лечение с диети, гимнастика, или водни процедури, впечатляващо е стриктното съблюдаване на лична хигиена, от която зависело оцеляването и процъфтяването на Израилевия народ.

В Древен Египет, 4000 год. пр. Хр., още в епохата на Старото царство съществували „домове на живота“ – специални учебни заведения към храмовете на бога Ра, където младите свещеници дълги години се обучавали на изкуството да лекуват. В по-късни времена се знае, че потомците на аристократичните семейства също получавали специална медицинска подготовка в храмовите школи в Хелиполис, Саис, Мемфис и Тива.

Според мнението на специалистите, древноегипетските лечители преди 3500 години вече познавали една трета от всички лечебни средства, използвани в съвременната медицина! Те боравели с органи на животни, насекоми, а също и с растения, донесени от Индия и Китай.

Жреците в Древен Египет били постоянно изучаващи наблюдатели и пазители на знания. На обучаваните от тях лечители, те предавали своите представи за природата, обяснявайки задълбочено работата на организма в здраво и болно състояние. Така в Древен Египет, във връзка със съществуващата тогава представа за четирите основни първоелемента – Вода, Земя, Огън и Въздух, възниква учението за четирите „сока“ на живота, носители на тези първоелементи в човешкия организъм. Именно тези „сокове“ в представите древноегипетските лекари, съставят цялото тяло на човека и определят неговото здраве или болестно състояние.

Едновременно с това възниква и древноегипетското учение за „пневмата“. Според него в окръжаващата ни среда присъстват невидими, безтегловни вещества, които при вдишване постъпват в дробовете, достигат сърцето и оттам по съдовете се разпространяват по цялото тяло, зареждайки го с необходимата енергия. Тук отново на преден план излиза приликата с индийската „прана“, китайската „чи“ и вавилонската „невидима светлина“. Оказва се, че всички древни лечители признавали реалността на някакъв „всеобщ енергетичен еквивалент“, за оценка на който разработили различни модели, широко използвани в диагностиката и при лечението.

Лекарите в Древен Египет смятали, че от сърцето водят началото си канали, наречени „мету“. Под действие на сърдечните съкращения, тези канали разнасят по целия организъм топлина, въздух, кръв, слуз, хранителни вещества и отпадни продукти. Според древноегиптяните каналите били 32 на брой. Интересното в случая е, че древноиндийските лекари също описват 32 жизнени канала, които те наричат „нади“. Удивителна е близостта в теоретичните представи на лечебни системи, принадлежащи на два толкова отдалечени един от друг културно-географски региона. Дори самият факт на подобно съответствие дава всички основания за подробно запознаване с ученията на лекарите от древността.

Ако следите от вавилонската и асирийската медицина, проникнали в Европа чрез Византия могат да бъдат проследени чак до 16 век, то египетската медицина е оказала още по-силно влияние на формиращата се европейска медицинска школа. Пример за това са животинските компоненти и насекомите, широко употребявани в Древен Египет, които успешно залегнали в системата на немския лекар Ханеман, родоначалник на европейската хомеопатия. В Индия и Китай тези донякъде неприсъщи за съвременния западен човек лечебни средства и до днес се използват широко и повсеместно.