logo

Онлайн

В момента има 16  гости и няма потребители и в сайта

orn1u

Д-Р КР. МИЛЕВ - ХОЛИСТИЧЕН ТЕРАПЕВТ

/специалист по алтернативна и конвенционална медицина/

orn1d

Няма нужда от доказателства, че с движение по пътя от частното към частното медицината скоро няма да постигне целите си. Докато природата на всички без изключение патологични процеси не бъде обединена по определен общ признак, докато към метода на обединението на болестите по различие не добавим и метод на обединение по сходство, ние няма да имаме единна медицинска теория.
Алексей Сперански

Egyptian god Imhotepoще в древността страните от Предна Азия (Югозападна Азия или днешния Близък Изток) били люлка на високо развита култура. Най-голям разцвет и самостоятелност по това време достигнали цивилизациите в Египет, Шумерското царство, Вавилония и Асирия. Оттам медицинските знания се разпространили в страните по източното крайбрежие на Средиземно море и в северните области на Предна Азия. Зародената в тия региони система от медицински знания съществено повлияла на културно свързаните с нея региони на Древна Гърция.

Медицината на зороастрийците била една от най-самобитните медицински системи на Древния Изток. Тя била отражение на богатия емпиричен опит на народа и оригиналните медикофилософски схващания на лечителите в тогавашните храмове, живеещи според написаното в свещените текстове.

Една от най-древните средиземноморски култури – Вавилонската, за разлика от древноегипетската поддържала тесни културни взаимоотношения с далечни страни като Индия и Китай. Медицинските схващания в ония векове, както и цялата култура на Древен Вавилон се явяват пряко продължение на древните шумерски знания. По-нататъшното развитие на вавилонската култура дало началото на медицинските системи на Асирия и Елада.

Едно от основните понятия в древновавилонската медицина е представата за „невидимата светлина“, чието движение в организма ръководи всички жизнени процеси и отговаря за поддържането на телесната температура. Тази светлина постъпва в тялото не само с храната, а и с вдишвания въздух, както и посредством различните усещания. Ясно се вижда аналогията с индийската философска концепция за „Прана“, както и с енергията „Чи“ на китайските мъдреци.

По онова време Вавилон и Асирия разполагали с медицински школи, където древните медици се обучавали, използвайки клинописни учебници и даже медицински енциклопедии. Систематично класифицирайки отделните заболявания, те обръщали голямо внимание на диагностиката, без която лечението било невъзможно.

Book of LeviticusЛекарите от Предна Азия разбира се не разполагали с медикаменти, но умело използвали психотерапията и въздействието върху органите на възприятието посредством благовония, музика, танцови ритми и др. Това влияело на психоемоционалното и физиологичното състояние на болните, облекчавайки техните страдания.

В един от най-известните свещени текстове – Библията откриваме интересна информация относно проявлението на редица заболявания и мерките, които са предприемали древните евреи, за да се предпазят от тях. Вниманието привлича най-вече книга Левит от Мойсеевото петокнижие, където се описват основните симптоми на проказата и белезите, по които тя да бъде разграничена от по-леките кожни болести. Упоменати са плесените като инфекции, способни да заразяват жилищата и да предизвикват здравословни проблеми, както и начините за очистването им. Законодателят обръща внимание и на венерическите заболявания, проявяващи се с различни течения, а също и на вредата от кръвосмешението. Навсякъде се акцентира върху закона за ритуалната чистота, който почти винаги се прилага като мерки за очистване и изолация на засегнатите. Свещеникът носел отговорност за общото здраве и трябвало следи за външните прояви на определени болести. При появата на такива поставял диагноза, изолирал болните, след което ги оглеждал отново и правел окончателно заключение за състоянието им. Въпреки че няма данни евреите по това време да прилагали лечение с диети, гимнастика, или водни процедури, впечатляващо е стриктното съблюдаване на лична хигиена, от която зависело оцеляването и процъфтяването на Израилевия народ.

В Древен Египет, 4000 год. пр. Хр., още в епохата на Старото царство съществували „домове на живота“ – специални учебни заведения към храмовете на бога Ра, където младите свещеници дълги години се обучавали на изкуството да лекуват. В по-късни времена се знае, че потомците на аристократичните семейства също получавали специална медицинска подготовка в храмовите школи в Хелиполис, Саис, Мемфис и Тива.

Chest of Egyptian QueenСпоред мнението на специалистите, древноегипетските лечители преди 3500 години вече познавали една трета от всички лечебни средства, използвани в съвременната медицина! Те боравели с органи на животни, насекоми, а също и с растения, донесени от Индия и Китай.

Жреците в Древен Египет били постоянно изучаващи наблюдатели и пазители на знания. На обучаваните от тях лечители, те предавали своите представи за природата, обяснявайки задълбочено работата на организма в здраво и болно състояние. Така в Древен Египет, във връзка със съществуващата тогава представа за четирите основни първоелементаВода, Земя, Огън и Въздух, възниква учението за четирите „сока“ на живота, носители на тези първоелементи в човешкия организъм. Именно тези „сокове“ в представите древноегипетските лекари, съставят цялото тяло на човека и определят неговото здраве или болестно състояние.

Едновременно с това възниква и древноегипетското учение за „пневмата“. Според него в окръжаващата ни среда присъстват невидими, безтегловни вещества, които при вдишване постъпват в дробовете, достигат сърцето и оттам по съдовете се разпространяват по цялото тяло, зареждайки го с необходимата енергия. Тук отново на преден план излиза приликата с индийската „прана“, китайската „чи“ и вавилонската „невидима светлина“. Оказва се, че всички древни лечители признавали реалността на някакъв „всеобщ енергетичен еквивалент“, за оценка на който разработили различни модели, широко използвани в диагностиката и при лечението.

Лекарите в Древен Египет смятали, че от сърцето водят началото си канали, наречени „мету“. Под действие на сърдечните съкращения, тези канали разнасят по целия организъм топлина, въздух, кръв, слуз, хранителни вещества и отпадни продукти. Според древноегиптяните каналите били 32 на брой. Интересното в случая е, че древноиндийските лекари също описват 32 жизнени канала, които те наричат „нади“. Удивителна е близостта в теоретичните представи на лечебни системи, принадлежащи на два толкова отдалечени един от друг културно-географски региона. Дори самият факт на подобно съответствие дава всички основания за подробно запознаване с ученията на лекарите от древността.

Ако следите от вавилонската и асирийската медицина, проникнали в Европа чрез Византия могат да бъдат проследени чак до 16 век, то египетската медицина е оказала още по-силно влияние на формиращата се европейска медицинска школа. Пример за това са животинските компоненти и насекомите, широко употребявани в Древен Египет, които успешно залегнали в системата на немския лекар Ханеман, родоначалник на европейската хомеопатия. В Индия и Китай тези донякъде неприсъщи за съвременния западен човек лечебни средства и до днес се използват широко и повсеместно.

orn2

iphm

Търсене

Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Вижте подробности.