едицината е област от науката и практическата дейност, целяща съхранение и укрепване на човешкото здраве и занимаваща се с лечение на заболявания и предотвратяване появата им. Днес медицината представлява сложна, разклонена система от знания, деляща се на десетки взаимосвързани медицински науки, всяка от които притежава свой предмет и методика на изследванията, собствена проблематика и е по специфичен начин обвързана с практиката. Най-общо медицината се дели на научна и алтернативна, макар че напоследък се наблюдава обратен подход, чиято цел е тези два клона да се допълват и обединяват.

Научна медицина (още конвенционална, официална, алопатична, модерна) – опирайки се на научно доказани експерименти, тя борави с познатите ни лекарствени средства, ваксини, оперативни техники и др. Техният подбор и начинът, по който се прилагат се определя след поставянето на диагноза, тоест отъждествяване с шаблон, което нерядко възпрепятства индивидуалния подход, тъй като болестите при отделните индивиди, възрасти и етноси протичат по свой специфичен начин. Друг немалък недостатък на този тип медицина е високият риск от странични ефекти и усложнения.

Бърза и ефективна при спешни състояния, медицината на бялата престилка за съжаление не постига желаните успехи при лавинообразно нарастващия брой хронични заболявания на цивилизования свят. Пациентите стават зависими от медикаментите, без обаче от това да се чувстват по-здрави. Проблем е и високата цена на повечето съвременни методи за диагностика и лечение, което ги прави достъпни единствено за богатите общества.

Задачата на конвенционалната медицина обикновено се изчерпва в поставянето на точна диагноза в съответствие със строго определена номенклатура и избор на лечение в рамките на утвърдени стандарти.

Някои от основните принципи на конвенционалната медицина са:

• - болният е съвкупност от отделни органи и системи
• - причините за болестите са вън от болния (екология, зарази, възраст)
• - болестта е зло и с нея трябва да се води борба по всички възможни начини
• - болестта не зависи от болния, който си мисли „Аз не отговарям за своите болести. Нека лекарят ми се занимава с тях.“
• - болестите притежават имена – шаблонни диагнози, за които се подбират също така шаблонни лечебни схеми
• - лекарството трябва да подтисне болестта и нейните прояви
• - методите за лечение са основно медикаментозни (химически) и хирургически
• - всеки лекар отговаря за определен орган или система (тясна специализация)

Алтернативна медицина (наричана още неконвенционална, или неправилно нетрадиционна, отделяйки понятието от историческия му контекст) е начин за диагностика и лечение посредством методи, чиято ефективност не се поддава на експериментален анализ, или за които все още не са проведени необходимите научни изследвания. В действителност повечето алтернативни методи имат далеч по-древна история и традиции, в сравнение с модерните лечебни средства. Прилагайки алтернативно лечение е много по-лесно да се следва Хипократовия завет „Преди всичко не вреди“.

Алтернативните методики позволяват строго индивидуално поведение при всеки отделен случай. Вместо да се гледа на болния човек като на сбор от органи и системи, той се възприема и осмисля в своята натурално програмирана умствено-емоционално-физическа цялостност. Така наяве излизат първопричините за заболяванията и умело могат да бъдат избегнати евентуалните последствия от тях.

Болестта алтернативно погледната е състояние на организма като цяло, а лечението от своя страна се състои в стимулиране и поддържане на естествените, природно заложени оздравителни процеси.

Холистична медицина – (от гр. όλος, англ. whole, цяло). Философията ѝ се базира на цялостния подход при лечението. Лекуваме не болестта, а човека, на който се гледа като на единна структура – биологичен организъм, управляван от емоциите, под контрола на разума, в светлината на Духа. Холистичната медицина получава широко разпространение през 90-те години на 20 век, отначало в САЩ, а след това и в Европа като алтернативно направление в рамките на конвенционалната медицинска практика.

Комплементарна (интегративна) медицина – диагностичен и терапевтичен подход, при който класическите методи се прилагат едновременно с модерните. Това събирателно понятие включва всички направления, в основата на които стои системният подход. Тази медицина от една страна отчита всички вътрешни и външни връзки у човека, а от друга се основава на комплекса от знания относно живите организми и Вселената, с които разполага човечеството на този етап. Понякога тази медицина е наричана биологична и вероятно в това направление ще се развива медицината на бъдещето.

Принципи на комплементарната медицина:

• - пациентът не е обект на лечение, а партньор на лекаря, взимащ дейно участие в процеса
• - отчитат се всички фактори, които влияят на здравето: хранене, начин на живот, душевно състояние
• - признаване на официалната медицина и адекватно използване на нейните методи за постигане на оптимален лечебен резултат
• - отвореност към нови научни парадигми
• - стимулиране на самооздравителните процеси у пациента и профилактика на заболяванията
• - отчитане индивидуалните особености в тялото на болния индивид

Източна медицина – обобщава всички знания и практики, водещи началото си от Изтока. Днес те се разглеждат като част от алтернативната медицина. Понякога модерната медицина от своя страна се нарича западна.

Натурална медицина – лечение, което се води преимуществено с природни средства – чист въздух, вода, слънце, необработена „жива“ храна и физически упражнения.

Нетрадиционна медицина – с този термин неточно се означава алтернативната медицина, въпреки че именно тя е заложена в традициите на повечето народи по света. Мъдрост, датираща от преди повече от 5000 год. няма как да бъде нетрадиционна. Предците ни са обръщали огромно внимание на единството между човека и средата, която обитава.

Народна (етно-) медицина – философии и практики с оздравителна цел, вкоренени в живота и културата на различните общества. Такива са например китайската акупунктура, индийската Аюрведа, японския Шиацу масаж, Юнани в Пакистан и натуропатията в Германия. Понякога народна медицина се наричат знания и самостоятелни оздравителни прийоми, които се предават от поколение на поколение в различните общества и за които няма професионално обучени хора, следващи общоприети учения и лечебни системи.

Натрупаният от тези общества многовековен опит се е предавал от поколение в поколение, за да достигне до наши дни и да продължи да се практикува и развива в светлината на съвременните знания.

Профилактика – комплекс от мерки, насочени към елиминиране рисковите фактори и предотвратяване болестните състояния на организма. Тя стои в основата на натуралната медицина, където „грам профилактика е повече от килограм лечение“.