началото на Средните векове класическите гръко-римски традиции били почти напълно загубени в страните от Западна Европа. Единствено във Византия все още имало остатъци от класическа гръцка медицина, вяло поддържани от посредствени лечители.

Средновековна Европа се запознава с блестящите творения на класическата култура на Древна Елада, в това число и с нейното целебно наследство основно благодарение на арабите, когато те, поемайки по пътя на завоеванията, започнали да изучават културата на покорените народи, извличайки най-ценното от нея.

В ранното средновековие настъпва залезът на гръцката медицина и на нейно място идва родената под влиянието ѝ арабска медицина.

Арабското нашествие достига на изток до Индия, а на запад – до бреговете на Атлантическия океан. При това за сравнително кратко време империята им включва в състава си Персия, Сирия, Армения, цяла Северна Африка и Испания.

За разлика от останалите големи завоеватели, арабите не само не се стремели да унищожат културните ценности на завладените народи, но даже започнали усилено да изучават чуждите знания. Така гърците, персите и сирийците станали първоучители на арабите в различни научни области, включително и в медицината.

Разцветът на арабската култура бил покровителстван от просветените арабски халифи, които канили на служба при тях лекари чужденци, поощрявайки ги с всевъзможни почести и награди и предоставяйки им възможност да обучават араби и да превеждат многобройните гръцки медицински, философски и естественонаучни произведения на арабски език.

Заслугите на арабите в медицината били огромни. Докато в Европа царял пълен застой в областта на изкуството и науката, арабите буквално покрили завоюваните от тях страни с огромно количество академии и университети. Те усвоили не само гръцката, вавилонската и древноегипетската медицина, но също така и персийската и даже индийската медицина.

Най-голямата по това време медицинска школа в Гондишапур в 7-8 век всъщност била своеобразен преносител на знания от Индия и Китай. Именно в тази школа с тях по-късно се запознава знаменитият арабски лечител Авицена.

Към края на IX век, превели практически цялата гръцка медицинска литература, арабите тръгнали по самостоятелен творчески път. Първоначално подражателният характер на арабската медицина не им попречил да изградят върху фундамента на елинизма своеобразно и напълно оригинално направление на медицинската мисъл. Тогава и през следващите няколко века се родили редица талантливи лечители, оставили незаличима следа в историята на световната медицина. Това били Абу ал-Рази, Абулкасис, Авероес и разбира се знаменития Абу Али ибн Сина, по-известен под името Авицена.

Арабските медици в своите предположения, теоретични обосновки и лечебни практики изхождали от стройното и завършено според тях учение на Гален – пряк последовател на Хипократ, практически напълно приел идеите и възгледите на своя учител.

Наред с това арабите широко възприели централно-азиатските медицински традиционни системи. Многовековното развитие на арабската медицина не довело до отхвърлянето на „ненаучните“, за каквито днес се считат теоретични постулати, приети от техните колеги предшественици и описващи същината на болестите и жизнените механизми. Нещо повече – арабите успели да доразвият и обяснят много от древните теории. Те доближили учението за първоелементите към нуждите на практическото лечение. В частност Авицена през целия си живот доразработвал Хипократовото учение за „соковете“ и уточнил много концептуални въпроси, задълбочавайки разбирането на процесите, протичащи със Стихиите както в здравия, така и болния организъм.

На основата на щателно изученото наследство на Елада и Египет от една страна и Индия и Китай от друга, арабските лекари успели да постигнат обединяване на тези разнородни теоретични системи, при това идеално съгласувайки теорията с живата лечебна практика в продължение на много векове. По-късно, през късното средновековие това наследство било предадено от арабите в Европа, където постепенно с времето знанията започнали да се изопачават и тълкуват неправилно. В настоящето те като цяло са признати за ненаучни и практически са забравени.