атуропатията е научно направление в медицината, при което заболяванията се лекуват изключително с природни средства и методи. Тя е практическа наука, но също така изкуство и философия за следването на естествено заложените физиологични, биохимични, ментални и духовни закони, с цел възвръщане и поддържане на здравето. Натуропатията е просто, достъпно и евтино, но изключително мощно и ефективно средство за борба с болестите, без използването на химически лекарства и оперативни манипулации.

Терминът природолечение има по-широк смисъл и обхваща природосъобразния стил на живот, даряващ жизненост, енергия и здраве. Натуропатията се базира на естествените закономерности, контролиращи здравето и болестта и цели премахване на първопричината за проблема с помощта на натурални похвати. Затова тя често е наричана „нова наука за лечение“, „безлекарствено лечение“, „лечение отвътре“, или „природни лечебни методи“.

Въпреки че натуропатията носи името си сравнително отскоро, философските ѝ основи и много от нейните методи датират от дълбока древност. Те са били прилагани още в Древен Египет, Гърция и Рим, дори самият Хипократ горещо ги е препоръчвал. Съществуват немалко данни, че тази система е била най-развита в Индия, където въздухът, земята, водата и слънцето умело и масово били използвани за лечение. Доказателство за това е Голямата баня в Мохенджо-Даро (днешен Пакистан), построена през 3-то хилядолетие пр. Хр, смятана от специалистите за най-ранния обществен басейн в историята.

Съвременното течение в натуропатията произхожда от Германия, където през 1822 г. Винсент Присниц основал център по хидропатия. Големият успех на неговото лечение с вода отключил ентусиазма на много лекари по света, които в търсене на безлекарствен подход, се превърнали в ученици и последователи на Присниц. Всеки от тях в последствие доразвил и разширил по свой собствен начин изкуството на природолечението. Накрая всички натрупани знания били обединени под общото име натуропатия, което било популяризирано от Бенедикт Лъст (1872-1945 г.), наричан по тази причина „баща на натуропатията“.

Природолечението се базира на схващането, че човек се ражда здрав и устойчив и може да се съхрани такъв, ако живее по законите на природата. Дори в случаите, когато индивидът е наследствено обременен, това може да бъде коригирано с натурални лечебни методи. Чистият въздух, слънцето, правилната храна, физическите упражнения и позитивното мислене са ключът към съхраняването на здравия дух в здраво тяло.

Според натуропатията болестта е нетипично състояние за организма, в резултат на нарушаването на природния баланс. То се изразява в намалена жизненост, промени в състава на телесните течности и натрупване на отпадни продукти и токсини. Нездравословната диета влияе неблагоприятно не само на храносмилателната система. Акумулираните токсини натоварват черния дроб, бъбреците, кожата и белите дробове, които не успяват да освободят организма от тези вредни вещества със скоростта, с която той ги генерира. От друга страна психоемоционалните нарушения водят до изменения в жизненото електромагнитно поле. Това разстройва вътреклетъчния метаболизъм, който започва да произвежда повече отрови. Много микроорганизми пребивават в тялото без да причиняват вреда, но когато това поле се наруши, те придобиват почва за развитие, започват да се размножават, стават агресивни и се превръщат в патогенни агенти.

Цялата философия и практика на природолечението се гради на три основни принципа. Те са изведени в резултат на успехите на натуралното лечение в Германия, САЩ и Великобритания в продължение на близо 2 столетия.

• Първият и основен принцип на натуропатията е, че всички видове болести имат общи причини и се дължат на акумулиране на отпадни продукти, водещи до нарушение във функциите. Тези отпадъци при здравия организъм успешно се елиминират през отделителните органи. Когато обаче тялото е болно, те постоянно се натрупват, стимулирани от неправилния начин на живот, вредните навици, системния стрес и преумора. От този принцип следва изводът, че единственото възможно лечение е да се създадат условия за изхвърляне на токсичните отлагания и всички натурални методи следват именно тази цел.
• Вторият главен принцип на природолечението е, че острите състояния като треска, възпаление, храносмилателни нарушения, обриви по кожата и др. не са нищо друго, освен опити на определени зони в тялото бързо да се освободят от натрупаните отпадни продукти, докато хроничните заболявания са резултат от продължителното потискане на острите реакции с вредни средства като лекарства, ваксини, опиати и др.
• Третият принцип на натуропатията е, че организмът притежава сложен механизъм на самолечение, който е в състояние да възвърне нормалното здраве, стига да му се осигурят необходимите условия, за да заработи. С други думи лечебната сила е не в ръцете на лекаря, а е заложена вътре в самото тяло на болния.

Модерната, или алопатична медицина успешно преодолява симптомите и потиска проявите на болестта, но прави твърде малко за установяване и премахване на първопричините. Медикаментите, които облекчават, или отстраняват оплакванията, често имат опасни странични ефекти. Обикновено те затормозяват усилията на организма да се самовъзстанови и по този начин затрудняват лечението.

Според една от най-великите фигури в модерната медицина – Сър Уилям Ослър (1849-1919 г.) „когато се използват лекарства, пациентът трябва да бъде лекуван двойно – веднъж от болестта и още веднъж – от самото лекарство“. Така че с използването на медикаменти, болестта често не се лекува, а само променя образа си. Лекарствата нерядко нарушават усвояването на необходимите хранителни вещества и така създават условия за дефицитни състояния. Когато се приемат продължително време, техните странични токсични ефекти се натрупват, а възможностите на организма да ги компенсира постепенно намаляват. С това отслабва и силата, способна да доведе до оздравяване, която се намира не в медикамента, а произтича от природата.

Конвенционалният медицински подход е насочен повече към борба с болестта, когато тя вече се е изявила, докато натуропатичното поведение налага преди всичко мерки, свързани с превенцията, предпазващи от отключването на заболяване. Официалната медицина разглежда всяка болест като отделна единица, изискваща специфичен набор от лекарства. Природолечението от своя страна възприема организма като единно цяло, търсейки естествени пътища за възстановяване на загубения баланс (холистичен подход). Натуропатията цели постигането на пълна пренастройка на организма за нормализиране на нарушените функции, използвайки единствено методи за лечение в унисон с природните принципи и закономерности. С тях се постига изчистване от натрупалите се токсични продукти, посредством естествено стимулиране и подобряване функцията на органите.

Когато се пристъпва към натуропатично лечение на една болест, първото което трябва да се регулира е диетата. За да се помогне на тялото да освободи натрупаните отрови и да възвърне биохимичното равновесие е необходимо напълно да бъдат изключени храните, създаващи кисела реакция. Понякога при остри състояния организмът е дотолкова натоварен с патологични отлагания, че се налага известно време да бъден оставен на пълен глад, следвайки простото правило „Не яж когато си болен“. В подобни случаи обикновено апетит липсва, а когато желанието за ядене се възвърне, е добре да се включи по малко сурова растителна алкална храна.

Друг важен момент в лечението с природни средства е стимулирането жизнеността на тялото. То може да бъде постигнато с вода, загрята до определена температура. Тя се прилага върху различни участъци от тялото по специален начин. Водните процедури, когато се провеждат правилно, не носят никакъв риск, но дават желания стимулиращ, успокояващ, релаксиращ, противовъзпалителен или друг ефект.

Към природолечението спадат въздушните, слънчевите бани, физическите упражнения и масажите. Те тонизират нервната система, подобряват кръвообращението, увеличават издържливостта и оптимизират работата на отделителните органи, особено на най-големия от тях – кожата, тъй като единствено тя се намира в директен контакт с външната среда. Освен тези основни терапевтични методи, включващи природните елементи земя (храна), вода, въздух и слънце, натуропатите често прилагат и допълнителни като остеопатия, хиропрактика, електротерапия, магнитолечение и др.

Натуралните терапевтични средства могат да бъдат класифицирани в следните групи:

1. Съблюдаване на природните принципи: правилно хранене и поемане на течности, дишане, къпане, обличане, ходене, почивка, мислене, сексуален и социален живот и др.
2. Елементарни средства – вода, въздух, слънчева светлина, лечебна кал и др.
3. Химически средства – хранителни добавки, хранителни и билкови екстракти и др.
4. Механични средства – масажи, оздравителна гимнастика, и др.
5. Умствени и духовни средства – позитивно мислене, медитация, релаксация, йога, молитва и др.