logo

Онлайн

В момента има 71  гости и няма потребители и в сайта

orn1u

Д-Р КР. МИЛЕВ - ХОЛИСТИЧЕН ТЕРАПЕВТ

/специалист по алтернативна и конвенционална медицина/

orn1d

Назоваването на една болест не може да служи като показание за лекарство. То е нещо подобно, което трябва да бъде сравнявано с нему подобните и това сравнение води към откриването на чудесни лечебни съставки.
Парацелз

gладолечението представлява частично, или пълно преустановяване приема на храна за определен период от време с лечебна цел. То предизвиква усилено излъчване на отпадни продукти от тялото, съпроводено с процеси на регенерация и обновяване на увредени клетки и тъкани. Лечебното гладуване е най-старият и същевременно най-ефективен и най-достъпен природен метод за лечение. Немският натуропат и диетолог Арнолд Ерет (1866-1922 г.), създател на „безслизестата диета“ определя лечебното гладуване като „единственото универсално и общоприложимо природно лечебно средство“, наричайки го често в трудовете си „фундаментален природен закон за лечението“.

Вероятно няма период в човешката история, в който хората да не са се опитвали да извлекат полза от глада. Още най-древните ни предци осъзнали смисъла му, след като наблюдавали животни, инстинктивно отказващи храната, когато са болни. Древните египтяни считали гладуването за основен фактор в поддържането на добро здраве и дълголетие, а индийските йоги и мъдреци го практикували с цел пречистване на тялото, ума и душата далеч преди европейците. В последствие гладуването залегнало във философията на почти всички основни религии, чиито последователи стриктно спазвали ритуалите на пост, или въздържание от храна.

Преди повече от две хилядолетия школата на натурофилософа Асклепиад препоръчвала лечение с глад. Хипократ, Гален, Парацелз и много други лекари от древността също го прилагали успешно на своите пациенти и така постепенно гладът се утвърдил като една от най-значимите терапевтични методики в историята на медицината. fastingЛечебното гладуване оцеляло в мрака средновековието, след което през XVIII – XIX в. било успешно наложено в Европа от редица именити терапевти като Себастиян Кнайп, Йохан Шрот, Луиз Кюне, Фридрих Билц, Арнолд Рикли, Винсент Присниц. Америка също дава своя принос в лицето на Бенедикт Лъст, Джон Тилдън, Силвестър Греъм, Хенри Линдлър, Бернар Макфадън и Джон Келог. Самият Махатма Ганди споделя в своята автобиография „Моите експерименти с истината“, че редовно практикува лечебен глад.

Психиатърът Юрий Николаев (1905-1998 г.) се явява най-значимата фигура в руската школа. Той допринася много за утвърждаването на метода в родината и зад граница. Проф. Николаев пръв подробно описва основните показания и противопоказания, както и клиничната картина в различните стадии на лечебното гладуване. Благодарение постиженията на Ю. Николаев в 50-те години на XX в. гладолечението в СССР е утвърдено като официален терапевтичен метод, наречен разтоварително-диетична терапия. Приблизително по същото време, въпреки неблагоприятните конюнктурни условия за практикуване на алтернативна медицина, в България добиват голяма известност природолечителите Петър Димков (1886-1981 г.) и Лидия Ковачева (1914-2002 г.). Днес много медици по света успешно използват метода, умело комбинирайки го с най-модерните средства за диагностика и лечение.

Една от най-честите причини за заболяванията е натрупването на отпадни и токсични продукти в организма, което до голяма степен е следствие от неправилно хранене. Повечето съвременни хора преяждат и водят заседнал начин на живот, при което тялото не може да се справи с прекомерното количество храна. Излишъците претоварват храносмилателната система и отделителните органи като се натрупват в различни части на тялото под формата на отрови. Когато количеството им надвиши определен праг, настъпват патологични нарушения, проявяващи се като заболяване. Обикновено първите симптоми са проява на активния стремеж на организма да се освободи от токсините и затова почти всяка болест може да бъде лекувана като се прави обратното на онова, което е довело до отключването ѝ. Най-често това означава рязко да се намали приема на храна, което само по себе се представлява лечебно гладуване.

Лишаването на организма от храна дава допълнителна възможност на отделителните органи – бъбреци, черва, бели дробове, кожа и лимфни съдове безпрепятствено да елиминират натрупаните отпадни продукти. Следователно лечебното гладуване е бързо и ефективно средство за лечение посредством изчистване или детоксикация. То също така задейства природно заложените способности на организма за самовъзстановяване и замяна на увредените клетки и тъкани и за саморегулация на функционалните нарушения.

Въпреки повечето класици да препоръчват пълен глад на вода, съвременните природолечители смятат, че е по-удачно лечебното гладуване да се провежда с плодове, или плодови сокове. Според известния нутриционист д-р Рагнар Берг (1873-1956 г.) „По време на гладуване тялото изгаря и изхвърля огромни количества натрупани отпадъци. Можем много да помогнем на това очистване, приемайки вместо вода, сокове с алкална реакция. Така се ускорява елиминирането на пикочна киселина и други неорганични киселини, а захарите от своя страна дават необходимата енергия и укрепват сърцето. Следователно гладуването с прясноизцедени сокове е най-добрата форма на лечебно гладуване“. Витамините, минералите, ензимите и микроелементите в пресните, сурови плодове и зеленчуци са изключително необходими за нормализиране на нарушените процеси в организма. Те снабдяват тялото със субстрата, нужен за осъществяване регенерацията на клетките и цялостния оздравителен процес и по този начин ускоряват възстановяването.

Омекотена разновидност на лечебно гладуване е това на плодове, чай и мед. То предоставя на храносмилателната система достатъчно от така необходимите ѝ за правилното функциониране фибри и създава усещания максимално близки до нормалното хранене. Чревният пасаж е съхранен, с което отпада необходимостта от изкуствено доизчистване с клизми, слабителни и др. Омекотеното гладолечение обикновено не е свързано с неприятни симптоми, а дава чувство за прилив на енергия. Това позволява провеждането му дори в домашни условия, но по указанията на специалист с опит в прилагането на метода. Освен това гладолечението с плодове и чай удачно се съчетава с приема на лекарства, а нерядко напълно премахва потребността от тях.

Характерни за лечебното гладуване са проявите на засилено изхвърляне на отпадни продукти, особено в началото на програмата. Те се проявяват като главоболие, гадене, облагане на езика, неприятен дъх, сърбящ обрив, тъпи болки в различни органи. Това се случва заради рязкото насищане на кръвта с токсини, която на свой ред ги отнася до отделителните органи. По тази причина подобни симптоми следва по-скоро да ни радват, вместо да ни притесняват. Ако организмът е сравнително ненатоварен с отпадъци и при правилно поведение от страна на гладуващия, тези прояви са бързопреходни, слабо изразени, или липсват.

В условията на по-продължителен глад тялото се изхранва за сметка на своите резерви. Лишено от белтъци и мазнини, то задейства процеси на автолиза, при което се смилат и изгарят собствени тъкани, но това никога не става хаотично. Организмът първо посяга към болните, увредени, остарели, или мъртви тъкани и клетки. Ключови структури като жизнено важни органи, жлези, нервни влакна и мозъчни клетки остават напълно съхранени в процеса на гладолечение. Именно в това се корени силата на лечебното гладуване като ефикасно средство за лечение и възстановяване. По време на гладолечението образуването на нови клетки се благоприятства от освободените аминокиселини от разпадащите се болни. Отделителните органи, отбременени от дейност, свързана с храносмилането, работят на по-високи обороти, справяйки се успешно с изнасянето на натрупаните отпадъци. Активизира се се имунната защита, което позволява на тялото успешно да се пребори с остри и хронични инфекции. Лечебното гладуване осигурява дълбок физиологичен покой за храносмилателните и метаболитни органи. Като резултат от програмата значително се подобрява разграждането и усвояването на хранителните вещества. Нормализират се редица функции в организма, а тялото като цяло се обновява и подмладява. Оптимизира се работата на нервната система като главен регулатор и се подобряват умствените способности и емоциите.

Продължителността на лечебното гладуване може да бъде различна, в зависимост от редица фактори. Определящи са възрастта, телесното тегло, здравословното състояние, показателите по време на режима и др. Преценката за това дали е дошъл моментът курсът да се прекрати се прави строго индивидуално. Резултатът от гладолечебната програма до голяма степен е свързан с начина, по-който се излиза от нея. Т. нар. период на захранване е изключително важен и се изразява в поетапното включване в менюто на различни типове здравословни храни. Обикновено това се прави по специално подбрана за конкретния случай схема.

Заболяванията и оплакванията, повлияващи се благоприятно от гладолечение са много на брой, но най-често този разтоварващ режим се прилага при страдащи от масово разпространените болести на съвремието – затлъстяване, хипертония, захарен диабет, алергии, хормонални нарушения, нервни и дегенеративни заболявания. Разбира се, има и случаи, при които програмата е неприложима, или противопоказана, но те са доста по-редки. Лечебното гладуване може да се провежда както с цел лечение, така и за профилактика. То намалява рисковете от развитие на нови заболявания и подобрява здравето и жизнеността като цяло. Препоръките относно начина на прилагане на разтоварващ хранителен режим и последващото наблюдение следва да се правят от лекар, с умения и опит в този тип лечение и задълбочено познаване философията на метода. Великият Юрий Николаев съветва:

  • „Не съм против самостоятелното гладуване. Но за него следва да се подготвим щателно: да проучим литературата, да се убедим в ползата от въздържането от храна, да си внушим мисълта за безопасността от тази процедура и за лекотата на нейното осъществяване. Естествено по-добре е, ако има под ръка специалист или просто по-опитен човек, изпитал вече гладуването върху себе си. Консултациите с такъв човек ще помогнат да преодолеете съмненията и да се държите по-уверено. Но трябва да ви предупредя, че съвършено точни рецепти за всеки един случай няма и не може да има, поради силно индивидуалната реакция на организма спрямо гладуването. Няма да сбъркам, ако кажа, че гладуването е разчетено за интелигентни хора, които са способни не само да схванат принципите на тази процедура, но и творчески да я променят, съобразявайки се с реакцията на своя организъм.“

За съжаление днес лечебното гладуване често се сблъсква с противодействие от страна на конвенционалната медицина и фармацевтиката. Независимо от това то си остава мощен и доказал се метод за лечение на широк спектър от заболявания и профилактика на рисковите състояния. Успешно издържало изпитанията на времето, гладолечението макар и бавно продължава да се развива, търпеливо очаквайки своето заслужено бъдещо признание.

orn2

iphm

Търсене

Разглеждайки съдържанието на сайта, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Вижте подробности.