роматерапията е фина комплементарна терапия, при която извлечени от растения есенции се използват с медицинска цел и в буквален превод от гръцки означава лечение с благоухания. Историята на ароматерапията води началото си от незапомнени времена. Ароматните растения и приготвяните от тях екстракти били използвани във всички велики древни култури – Египет, Персия, Вавилон, Китай, Индия. Съществуват исторически данни за прилагане на есенции още преди 5000 г. в Египет, а на територията на древен Вавилон са открити глинени таблетки с етерични масла, датиращи от 1800 г. пр. Хр.

В медицинските трактати, написани преди десетки векове са изброени множество ароматни растения и са описани случаите, при които се използват. Най-подробни описания за тях са намерени в древните египетски надписи. Египтяните широко прилагали благоуханията – в парфюмерията, козметиката, медицината, а също така и при балсамирането на починалите. В съдовете, открити в гробниците на фараоните били намерени балсамиращи смоли, които все още ухаели на тамян. В Древен Египет добре познавали и способността на ароматите да въздействат на психиката и настроението. Още тогава благоуханията били използвани за приготвяне на парфюми, но египтяните не били запознати с начините за извличане на етеричните масла от растенията, а ползвали единствено настойки и мехлеми.

По-късно гърците започнали широко да прилагат етеричните масла в медицината, а римляните включили ароматните есенции в маслата, с които мажели телата си в прословутите римски бани. Немалко гръцки лекари, служещи в римската армия по време на походите видели много нови страни и народи. Докато Рим градял своята империя, медиците старателно събирали знания за ароматните и лечебни растения, които намирали по пътя си. Гален, личен лекар на император Марк Аврелий изобретил оригинален крем и написал множество трудове относно здравето и лечението. Неговите книги поставили основата на европейската медицина, която след упадъка на Римската Империя се разпространила на Изток – към Византия.

Арабите усъвършенствали знанията в областта на ароматерапията. Те първи приложили дестилация за извличане на етерично масло от розови листенца, чието изобретение се приписва лично на един от най-великите лечители на древността – Авицена (980-1037 г.). Този метод и до днес се използва за получаване на чисти етерични масла от растения.

В периода на средновековието не било прието хората да полагат особени грижи за красотата и здравето си, поради което развитието на медицината в Европа значително се забавило. Промени настъпили с кръстоносните походи, когато кръстоносците се завръщали у дома с плячката, заграбена по време на походите. Така започнало разпространението из Европа на „арабските благоухания“, които първо били използвани за медицински цели. Минало доста време докато нивото на хигиена на европейците се доближило до това в страните от Изтока, но началото било положено. В ония векове маслата и смолите от Азия били труднодостъпни и доста скъпи. За местното им приготвяне европейците започнали да използват растения от Средиземноморието като розмарин и тамян. Най-големи успехи в това начинание постигнала Франция, с което заслужено си спечелила прозвището „родина на парфюмерията“ в нейното съвременно разбиране.

По това време започнало изучаването на лечебното прилагане на етеричните масла. Европейската медицина на средновековието била доста примитивна. Тогавашните лечители смятали, че болестта се „изпарява“ от тялото при изгарянето на ароматни треви и смоли, а „бесовете“ се разгонват. Те нямали и най-малката представа какво е да речем дезинфекция на въздуха. Въпреки липсата на знания, предците ни трупали безценен практически опит за това какво помага и какво не. Така упорито съставяли нови и нови рецепти, много от които завинаги останали в съкровищницата на световната медицина. Благоуханията били използвани и при религиозните церемонни и обреди. Те създавали подходяща за целта молитвена атмосфера и помагали на жреците по-лесно да управляват тълпата. Тревите, които били изгаряни обаче притежавали и лечебни свойства – пречиствали въздуха и действали успокояващо.

Етеричните масла са ароматни вещества, произвеждани от етеричномаслените растения, обуславящи техния мирис и практическа стойност. Летливите компоненти, отделяни от растенията се изследват задълбочено много отдавна като към тях се причисляват и т. нар. фитонциди. Етеричните масла играят важна роля в изпарението и жизнените процеси на растенията и ги защитават от болести. Те представляват многокомпонентни безцветни или оцветени течности, в състава на които присъстват разнообразни органични съединения – алдехиди, кетони, оксиди, алкохоли, терпентинови въглеводороди, феноли и етери. За разлика от растителните масла, етеричните са летливи и по правило имат плътност под тази на водата. Те практически не се разтварят в нея, но добре се разтварят в спирт и други органични разтворители, както и в мазнини, восъци и др. Това им свойство се използва в различните методи на получаване. Най-често етеричните масла се извличат от растителните части чрез дестилация, но понякога се използва пресоване, екстракция с разтворители, мацерация, хидродифузия, вакуум СВЧ, свръхкритична екстракция и др. Нерядко количеството етерични масла в растенията е минимално и затова някои от тях са труднодостъпни и изключително скъпи.

Терминът „етерични масла“ се наложил още през средните векове, когато не била известна химическата природа на веществата, определяща мириса, излъчван от различните растения. Тези вещества за пръв път били получени от алхимиците, в търсенето на „еликсира на живота“ и „философския камък“. В експериментите с растения били получени подобни на масло вещества със силен аромат. За разлика от обикновените растителни масла, оставени на въздуха те бързо се изпарявали, заради което били наречени „етерични“. Доста по-късно се изяснило, че в състава на етеричните масла отсъства глицерин и затова свойствата им се отличават от тези на обикновените. Те се добиват най-често от цветовете, листата, кората и корените на растенията. Етеричните масла могат изключително дълго време да съхраняват своя аромат. С някои изключения те не бива да се нанасят върху кожата в чист вид, а единствено размесени с други носещи или базови масла. Съставът на етеричните масла и съдържането им в растенията се променя през различните годишни времена и даже в рамките на едно денонощие.

Досега са изучени около 3000 етеричномаслени растения, от които са изолирани и идентифицирани повече от 500 органични съединения като в състава само на едно масло може да присъстват от 120 до 500 различни вещества. Нито един изкуствен лекарствен препарат не се и доближава до тази комплексност на етеричните масла, нито пък притежава широкия им спектър на действие и отсъствието на странични ефекти. Днес непрекъснато се правят опити за изкуствено производство на заместители на етеричните масла. Това се налага до голяма степен от бързо увеличаващите се потребности на парфюмерийната индустрия. Въпреки че синтетичните аналози нерядко имат прекрасен аромат, съставът им е опростен и силно отличаващ се от този на натуралните масла. Затова подобни изкуствени аналози нямат терапевтичен ефект и не могат да бъдат използвани за лечебни и козметични цели. Нерядко изкуствените аромати предизвикват депресия и са токсични, което не е чудно като се има предвид, че суровина за производството им е каменовъгленият катран.

Природните етерични масла имат балансиран състав и уникална молекулярна структура, позволяваща им лесно да проникват през стените на клетките, без да ги увреждат. Това не може да бъде пресъздадено по изкуствен път и затова когато се купува етерично масло трябва да се търси чиста форма, гарантиран производител, оригинална опаковка и сертификат за качество. Естествено е, че такива продукти не могат да бъдат евтини, но те не съдържат химически добавки и притежават нужните биологични свойства и лечебен ефект.

Органът на обонянието включва обонятелни нервни клетки рецептори, разположени в лигавицата на горната част на носната кухина. От тях водят началото си тънки нервни влакна, достигащи обонятелния център в кората на главния мозък. Предаването на нервните импулси от рецепторните клетки до мозъка е изключително бързо и затова миризмите като дразнители действат мигновено. Обонятелният център една от най-древните зони в мозъка. Тя се е развивала и усъвършенствала дълго преди центровете на зрението и слуха. В близост до обонятелния център в кората на мозъчните полукълба се намира лимбичната система, управляваща емоциите, творческите способности, паметта, сексуалността, а също и вегетативните функции в организма (кръвообращение, храносмилане, дишане, отделяне на хормони).

Човешкото обоняние определя способността за мигновена оценка на ситуацията, подавайки на тялото сигнали за опасност, евентуална полза, възможност за релаксация и др. Обонятелната острота намалява още в първите 10-15 мин. след контакта с веществото дразнител, но с това действието му не се прекратява, тъй като нервните клетки са отделили специфични вещества – невротрансмитери, които съществуват още известно време. По този начин миризмите имат силата да влияят на цялото тяло – посредством мозъка, управляващ нервната система, нивата на хормоните и имунните реакции в организма. Така те снижават вероятността от развитие на редица функционални и органични заболявания, тъй като е доказано, че тревожността, апатията, превъзбудата и даже занижената самооценка намаляват запаса от жизнени сили у човека дотолкова, че организмът става неспособен да задейства естествените защитни механизми и става уязвим за инфекции и други вредни въздействия.

От медицинска гледна точна въздействието на етеричните масла върху организма става по два основни механизъма – нервно-рефлекторен и хуморален. Първият се осъществява от нервните рецептори в лигавицата на носа, които възприемат ароматите и предават информацията до централната нервна система. Хуморалният път на повлияване се осъществява благодарение на алвеолите на белия дроб и богатата мрежа от капиляри. Те осигуряват бързото просмукване на етеричните масла в кръвта, която ги отнася до прицелните места. По подобен начин те могат да проникват през кожата и лигавиците. В последно време принципът на действие на етеричните масла се свързва и със способността им да изменят електромагнитното поле на човешкото тяло. Това донякъде обяснява мощното им влияние върху нервната система и хормоналния баланс. Етеричните масла притежават силно изразен антивирусен, антибактериален, противогъбичен ефект и ускоряват зарастването на раните. В тях се съдържат множество полезни вещества, хормоноподобни субстанции, витамини и минерали.

В зависимост от целта на лечението съществуват различни методи на прилагане на ароматерапията – като бани, инхалации, с помощта на аромалампа, а също и директно върху кожата, посредством намазване, втриване, масажи и др. Широко се използват етеричните масла от лавандула, чаено дърво, евкалипт, лимон, фенхел, жасмин, маточина, хвойна, розмарин, мента, пачули и др. Както всяка терапия, ароматерапията има противопоказания и носи своите рискове, ако се провежда неумело. Затова не бива да се опитваме да се лекуваме с етерични масла на своя глава, хаотично, без да сме се посъветвали с опитен ароматерапевт.