сторията на човечеството – това е история на развитието на медицинската наука, защото откакто има хора на земята, съществуват болести и опити за тяхното лечение. Днес разполагаме с огромно емпирично и научно наследство, на основата на което се базира теорията на холистичната медицина. Нейното структуриране би било немислимо без участието на всички медицински школи и системи, както древни така и съвременни. Класическите медицински системи – египетска, индийска, китайска, тибетска, гръцка, персийска, арабска, а също и хомеопатичната и съвременната научна медицина, всяка от тях със своите достижения и проблематика допринася за изграждането на новата медицина на 3-то хилядолетие – холистичната медицина.

Медицината води началото си още от доисторическите времена, когато първобитният човек, използвайки инстинкта си за самосъхранение, оказвал помощ при контузии и счупвания, което се вижда от археологически находки на кости, датиращи от каменната ера. Няма никакво съмнение, че тогава са били на разположение единствено природни средства като кора от дърво, лечебни растения и отвари от тях. Изборът на тези билки ставал чрез внимателно наблюдение на домашни животни, които инстинктивно търсели определени треви, когато са болни. Нашите древни предци с изненада установили, че животните винаги избирали едни и същи растения при еднотипни заболявания.

Проследявайки развитието на медицината в миналото, откриваме няколко основни школи – китайска, индо-тибетска, асиро-вавилонска, древноегипетска, древногръцка и арабска. Трудно е да се определи коя от тях е най-старата. Възможно е най-древните знания просто да не са съхранени в писмени документи, или да са безвъзвратно загубени през хилядодолетията. В последствие медицината се доразвива на територията на Римската империя и Европа в епохите на средновековието и Възраждането, достигайки до наши дни.